Проектирование и монтаж

Нека разгледаме някои от проблемите при реализация на отоплителна система с използване на термопомпа тип ‘въздух-вода’ и отоплителение тип ‘топъл под’ във фамилна къща с площ до 200 кв. метра. В климатичната зона, в която попада крайбрежието на България, отоплението на фамилна къща в периода от ноември до май не е задължително – в необитаем затворен дом с качествено изпълнена външна топлоизолация, температурата и в най-студен петдневен период няма да падне под +9 градуса по Целзий. Обаче в случай на целогодишно обитаване на такава къща, отоплението става необходимост. За да могат хората комфортно да обитават дома си, е необходимо да се поддържа определен температурен режим в различните му зони. Някои помещения, например спалня или баня изискват малко по-висока температура в сравнение с такива за обичайно пребиваване – гостна, стая за спортни занимания, мазе, склад и др. Първоначално трябва да бъдат разчетени топлинните загуби на сградата и съответно необходимата топлинна мощност, за тяхното компенсиране, за всяко едно изолирано помещение в нея.

За всяка климатична зона, съществува минимална площ на помещението, при която не е възможно да се осигури необходимата топлинна

от подовото отопление, без да бъде превишена максимално допустимата темпертатура на повърхността на пода. Тогава обезателно се налага да се използват отоплителни радиатори или конвектори.
В случай на високотемпературен източник на топлина (котел на дърва или пелети), като решение
на този проблем може да се използва повишаване на температурата на пода в такова малко помещение (като например баня) до +36 – 38 градуса по Целзий. Поради краткотрайното пребиваване на хората там, това е допустимо според санитарните норми и не предизвиква усещане за дискомфорт. В нашия случай (използване на термопомпа 'въздух-вода') за достигане на максимална ефективност и икономичност на отоплението, ние можем да оперираме с температура на топлоносителя не по-висока от +30-32 градуса по Целзий. В този режим, производителят на термопомпи 'GREE’ заявява COP = 8, при темпертура навън +7 градуса по Целзий (т.е. при 1 КВт/ч консумирана електроенергия, вътре в помещението се отдават 8 КВт/ч.

Задача за поддържане на зададена температура.
Настенните термометри измерват температурата на въздуха в помещението и дават сигнал на термоглавите да отворят или затворят клапаните за подаване на топлоносителя в съответните контури на подовото отопление на стаята. Това има смисъл само в случай, че вратата на помещението през по-голямата част от времето е затворена. В противен случай, системата ще се стреми да компенсира топлинните загуби и на съседните помещения, чрез повищаване на температурата на отоплителния уред (подовото отопление) в стаята, в която е монтиран даденият термостат.
В резултат, нагряването на отоплителния уред ще е до теператури, които са по-високи от комфортните, за намиращите се в тази стая хора.
Още по-зле ще стоят нещата, ако според проекта, между помещенията с различни отоплителни контури, врата изобщо не е предвидена – например голям хол и голям коридор-антре.

Алтернативна система с датчици за температура.